Кълнове нормалност

Те са млади, добре образовани и непримирими. Живеят в София, Скопие, Белград и Букурещ. Искат техните градове да носят уютния и модерен облик на истински европейски столици. И са трън в петата на всяка самозабравила се власт, сляпа и глуха към очакванията на гражданите, пред които е отговорна.

Посветихме темата на този брой на пробудената средна класа в страните от Централна и Източна Европа, която е двигател на нормалност в общества, все по-проядени от корупция и безпътица. В нея ще прочетете историите на граждански движения от Полша, Македония, Сърбия и Румъния, които имат енергията и упоритостта да се изправят срещу стената от управленско безхаберие и алчност, оставила кварталите им без въздух, без зеленина, без дух. Разказваме и българския, по-скоро горчив опит. А това, което можем да извлечем от сравнението с активността на източноевропейските ни съседи, са рецепти за това, как гражданите могат сами да създават алтернатива в средата, в която живеят. Най-вече когато са изгубили пълно доверие в политическите си представители.

Защото другия филм сме го гледали. Например в безкрайната сага на паметника край НДК – типичен пример за груба и неадекватна намеса на държавата в градската среда от самото му създаване до нелепия му край.

Историята на първото частно пристанище за зърно край Силистра също показва как и бизнесът губи възможности и изостава от съседите заради „бавната“ държава. За да го построи, американската компания ADM, един от най-големите зърнени търговци в света, чака четири години в безкрайни и безсмислени държавни процедури. А по същото време от другата страна на Дунав съседна Румъния вече е инвестирала в десет подобни пристанища.

Има български компании, които изпреварват и страната, и времето си. Като благоевградската „Хидроенергийна компания“, за която тук никой не е чувал, но прави успешен бизнес със соларни проекти на четири континента. И инвестира част от печалбата си в екотуризъм и спортни бази в България.

Но има и други, които съвсем буквално не са в крак с времето. Като „България ер“, която от няколко дни оставя пътниците си да престояват с часове наред по летищата, без да ги информира за закъсненията на полетите. Компанията се оправдава с лошото време, но причините може и да се крият в някои промени в политиката й, предизвикани от силната конкуренция на нискотарифните превозвачи.