ЕКСКЛУЗИВНО! Тома Биков с горещ коментар за ПИК и „Ретро“: Конфликтът Радев-Цветанов – голям гаф на президента!

През последните няколко седмици отношенията между президента Румен Радев и двата основни политически субекта ГЕРБ и БСП отбелязаха силна динамика. В основна тема на публичен дебат отново се превърна закупуването на самолети за българската бойна авиация. Тази тема обаче е по-скоро повод за политическо позициониране на президента, отколкото истинска причина за влизането му в активен режим спрямо първата политическа сила. Истинската причина е, че Радев иска да се позиционира като силен фактор в политиката по силов начин, без да има политически ресурс за това. Защото правомощията на президента не позволяват оперативно управление на политическите процеси, така както очевидно си представя Радев.

На 9 юни, в свое интервю за Би Ти Ви, Румен Радев заяви, че споровете за новите самолети се водят от авиатори и лобисти. Като бивш авиатор, той постави себе си извън кръга на лобистите, а всички останали, които не споделят неговото мнение, преминаха в другия лагер. С тази фраза той практически прокара първата линия на разделение, като зае ясно позиция в полза на една от трите оферти за нови бойни самолети. По принцип този подход би бил ефективен и успешен, ако Радев беше партиен лидер. Защото партиите са призвани да поставят граници между себе си и останалите субекти. От гледна точка на президентската му позиция обаче този подход може да му донесе само проблеми. Защото по принцип от президента се очаква да се опитва да заличава разделителните линии между партиите и да търси точките на съгласие между тях. Още повече че по конкретната тема за самолетите президентът няма никакви оперативни правомощия и би могъл да се изказва само концептуално и общо за модернизацията на българската армия.

Две седмици след изказването на Румен Радев председателят на групата на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов обяви, че ще предложи да бъде създадена временна парламентарна комисия, която да провери действията на служебното правителство на Огнян Герджиков по отношение на закупуването на нови бойни самолети. Припомням, че три дни след предсрочните парламентарни избори служебният кабинет взе решение във връзка със сделката, въпреки че имаше всички политически и юридически основания да не прави това. Още повече че самият президент през януари многократно призоваваше второто правителство на Бойко Борисов да не сключва никакви сделки и да не взима важни решения с аргумента, че на кабинета му остават само няколко дни работа. Въпреки този подход от януари, в началото на април Румен Радев не призова служебния кабинет да не взима решението за самолетите, което има стратегическа важност за България, въпреки че в момента на взимането на това решение вече беше ясно, че ще бъде съставено ново правителство с доминиращата роля на ГЕРБ.

И така, след като беше поискано създаването на анкетна комисия в парламента, Румен Радев допусна един от най-сериозните си политически гафове до момента – първо влезе в публичен спор с председателя на групата на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов, като му вмени думи, които не е казал, а именно, че е обвинил Швеция в корупция. След това президентът надгради това си поведение, като администрацията му не допусна Цветанов и други народни представители, както и председателя на Националното сдружение на общините Даниел Панов на работна среща с кмета на Свищов по повод годишнината от освобождението на града от османско владичество.

Този жест беше крайно излишен, дребнав и вреден за президентската институция, защото отвори сериозен разговор за остро противопоставяне между президента и най-голямата политическа сила. Вместо да се опита да омекоти разговора, Радев го изостри още повече с неуместно изявление, направено по време на посещението си в Румъния, в което заяви: „Къде беше г-н Цветанов по време на зарята? Няма как да бъдеш изгонен от нещо, на което не си поканен. Г-н Цветанов трябва да свикне с мисълта, че български политици могат да се виждат свободно в негово отсъствие”.

Естествено, в този спор БСП се позиционира на страната на Радев и дори преекспонира конфликта между него и Цветанов, като лидерът на столетницата Корнелия Нинова заяви от парламентарната трибуна, че временната анкетна комисия, която ще се занимава с действията на служебния кабинет, се създава, за да бъде ударен президентът и партията й застава твърдо зад него срещу ГЕРБ. Въпреки че в мотивите на ГЕРБ не се споменаваше нито веднъж думата „президент“, с изявлението на Нинова президентът официално беше вкаран в ролята на разделителна линия, като зад гърба му се оказа БСП, а срещу него – управляващото мнозинство. Сама по себе си тази позиция е крайно неподходяща за един президент. Разбира се, от гледна точка на интереса на БСП тя е подходяща за целите на Нинова, която в следващите седмици все по-често, със или без неговото съгласие, ще използва Радев като знаме на опозиционното си поведение. Позиционирането на президента като разделителна линия между ГЕРБ и БСП беше потвърдено от главния секретар на президентството Димитър Стоянов, който в свое интервю за Би Ти Ви нарече анкетната комисия за самолетите комисия „Анти-Радев” и практически преповтори всички тези на Корнелия Нинова. В този контекст не бива да се забравя, че партиите не са просто абревиатури, а представителство на реални хора – в случая ГЕРБ представлява над 1 милион българи и конфликтът на Румен Радев с Цветан Цветанов всъщност е конфликт между президента и една голяма част от българското общество.

По време на кампанията за президент привържениците на Румен Радев изтъкваха като едно от най-силните му предимства липсата на политически опит. Действително в рамките на една кампания това може да се окаже предимство, но след заемането на важен пост като президентския липсата на опит автоматично се превръща в недостатък и препятствие, което трябва да бъде преодолявано. Ако Румен Радев още не е разбрал, че предизборната кампания е свършила и той е в реална ситуация на президент, от когото се очаква да бъде обединител на нацията с всичките й обществени групи, партии, етноси и вероизповедания, то проблемите пред него тепърва предстоят. И тези проблеми няма да бъдат дело на онези, които не му симпатизират, а на собственото му политическо поведение.

По принцип е огромна грешка президентът да влиза в директен публичен спор с който и да било политик и с която и да било партия. Той трябва да може да говори с всички и да действа като медиатор между партиите, а не да се храни от конфликтите между тях. Силният президент е този, който търси и намира точките на консенсус в обществото и през публичното влияние на своята институция ги превръща в политически дневен ред на основните политически сили. Това влияние е неформално и зависи само от авторитета, с който се ползва президентът в очите на всички политически играчи. Авторитетът на президента обаче не се постига през дребнави действия като недопускането на председателя на най-голямата парламентарна група на среща с кмета на един български град. В този смисъл позиционирането на Румен Радев на фронтовата линия между ГЕРБ и БСП по-скоро рано, отколкото късно ще му донесе политически негатив, който ще му пречи да действа като ефективен и авторитетен президент.

Няма български президент, който да е спечелил позитив от конфликта си с най-голямата, а и с която и да било политическа сила. Час по-скоро Радев и екипът му трябва да се вгледат и да анализират правомощията на президентската институция, защото в тях е скрит успешният модел на поведение на един президент. Всяко излишно действие извън тези правомощия е риск, който почти винаги води до обезценяване на авторитета на институцията. А без този авторитет ще загубим всички – и президентът, и правителството, и партиите, и най-вече българските граждани.