Недостигат донори на стволови клетки

Поне 10 000 донори на стволови клетки са нужни за страната ни при регистрирани в Българския регистър за донори на стволови клетки от периферна кръв и костен мозък под 3000 души. Това стана ясно по време на кръгла маса на тема „Донорството на стволови клетки в България” по инициатива на Националната публична донорна банка за стволови клетки и костен мозък в УМБАЛ „Александровска“, Изпълнителната агенция по трансплантация и Българския червен кръст.
Към момента регистрираните донори на стволови клетки у нас са около 2600. Те са вписани в създадения през 2002 година регистър, като само за последните години се отчита шесткратно увеличение на хората, решили да дарят свои клетки. Въпреки това техният брой все още не е достатъчен. Според експертите, нужният минимум за страната ни е поне 10 000 души. В световен мащаб потенциалните донори на стволови клетки са 30 милиона, като най-много хора, готови да дарят стволови клетки, има в Германия – над 7 милиона. Над 200 000 хиляди са в Полша, а над 300 хиляди – в Италия. Именно това са и страните, откъдето най-често България получава материал за трансплантациите на стволови клетки.
Всяка година стотици възрастни и деца се нуждаят от трансплантация на стволови клетки – процедура, която може да бъде единственият им шанс за оцеляване, и на практика са зависими от намирането на неродствен съвместим донор, който желае да дари клетки. „Спектърът от заболявания, които могат да се лекуват със стволови клетки, се разширява, като това вече не засяга само пациенти с лимфоми и левкемии”, обясни доц. Георги Арнаудов от Специализираната болница за лечение на хематологични заболявания.
Директорът на ИАТ д-р Марияна Симеонова посочи, че българинът е склонен да дарява, но изтъкна, че е нужно по-голямо информиране на обществото за ползите от донорството и по-конкретно това на стволови клети. Тя припомни, че през този месец се отбелязват 20 години от първата трансплантация на стволови клетки в България. „Много е направено, но дължим на обществото по-голяма информираност”, съгласи се проф. Елисавета Наумова, национален консултант по имунология и началник на Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки в УМБАЛ „Александровска“. Тя подчерта, че целта е и у нас да има добре развита трансплантационна дейност, която да не се различава от останалите европейски държави, но изтъкна, че за това е нужно да се увеличи и броят на донорите.
Директорът на „Александровска” доц. Костадин Ангелов беше категоричен, че оглавяваното от него лечебно заведение има капацитета и ресурса да работи и в областта на трансплантациите на стволови клетки и костен мозък. Той обясни, че има одобрен от страна на Министерство на здравеопазването проект за изграждането на подобен център, който да включи публичната банка за клетки и клиниките по имунология и хематология. „Аз няма да спра да вярвам в тази мечта и няма да спра да работя това да случи”, подчерта доц. Ангелов, като допълни, че създаването на този център от една страна ще помогне за това повече българи да могат да се подложат на тези процедури у нас, а от друга ще има за резултат спестяване на големи публични финансови ресурси.
Заместник-здравният министър д-р Мирослав Ненков потвърди, че има одобрен проект за създаването на подобен център в УМБАЛ „Александровска” и допълни, че ще се търсят начини за подсигуряването на нужните за реализирането му средства. Пред участниците във форума той също призова за по-голяма информираност по темата за даряването на стволови клетки. „Така се разви нашата наука, че тя прави чудеса”, подчерта той и изтъкна, че само до преди години трансплантацията на стволови клетки е била буквално „научна фантастика” за България.
Проф. Наумова заяви, че трябва ясно да се направи разлика между автоложна трансплантация, когато източник на стволовите клетки е самият пациент и която може да се извърши във всеки един момент, и алогенна трансплантация, когато източник на стволовите клетки е различен от пациента дарител.
Стана ясно и че между 50- 60% от съхраняваните дългосрочно стволови клетки са годни за трансплантация.