БОРКОР: Корупция на всички нива разяжда здравната ни система, да се въведе е-здравеопазването

Корупция на ниските, средните и високите нива разяжда здравната ни система. Единственото спасение е въвеждането на електронно здравеопазване, централизирани електронни търгове, пълна прозрачност и по-строг контрол. Това показват изводите от анализ на държавния орган за противодействие с корупцията у нас БОРКОР. Той бе направен във връзка с възможностите за корупционни практики при употребата на медицински изделия.
Над 340 млрд. долара е бил пазарът на медицински изделия в света през 215 г., през 2020 г. се очаква обемът му да достигне 436 млрд. долара. Въпреки че е няколко пъти по-малък от фармацевтичния, размерите му са достатъчно големи, за да провокира наличието на сериозна корупция и лобизъм на всички нива в здравеопазването не само у нас, но и в останалите държави, смятат от БОРКОР. Доказателство за това е липсата на ясни регулации за установяване качеството на медицинските изделия, за ценообразуването им, както и за проследяемостта им в търговската мрежа и контрола над тях. Едва през изминалите две години на ниво ЕС се създадоха промени в директивите, които засягат всички тези теми, но те ще влязат в сила едва през 2020 г., тъй като имат тригодишен отлагателен период за имплементиране. Това обаче дава надежда, че някакви правила ще се въведат и у нас, защото сега няма никакви, категорични са от БОРКОР.

В България няма взаимодействие между институциите, за да се контролира вноса и продажбите на медицински изделия, проверката на качеството им е формална, а злоупотребата с цените пълна, защото няма правила за създаването им, смятат от БОРКОР. Заради това вносителите на изделията раздуват стойностите на изделията при регистрацията им, а допълнително злоупотреби се извършват при болничните търгове или липсата им, както и при директни продажби на дребно от лекари на пациенти. Всичко това е следствие в голяма степен на натиска на индустрията, която ги произвежда. В не малко случаи компаниите, които седят зад тези изделия са и производители на иновативни медикаменти.
Влиянието на големите фармацевтични компании пък се отразява и върху регулациите, и върху медицинските експерти. В България множество компании са инвестирали през 2016 г. в клинични изпитвания, медицински научни изследвания, неинтервенционални проучвания близо 150 млн. лв., казват от БОРКОР. Според тях около една трета от медиците в България или 10 хиляди специалисти са получили някакъв вид спонсорство през 2017 г. от фармацевтичните компании, а около 21 млн. лева са изплатени за година за образователни семинари и лекторски хонорари на български лекари. Всичко това са лостове за въздействие, категорични са от БОРКОР и затова следва да има пълна прозрачност върху тях.
От правителствения орган предлагат и конкретни мерки за решаване на проблемите с липсата на всякакъв контрол и наличието на злоупотреби при продажбите на медицински изделия в страната ни. Те са различни в зависимост от това дали таргетират корупцията по ниските или високите етажи, която възпрепятства нормализирането на здравеопазването у нас. Така например за справяне с проблемите с цените и качеството на медицинските изделия, от БОРКОР предлагат да се въведе оценка на здравните технологии и за тези продукти, а не само за лекарствата, както е в момента. Освен това искат да се усъвършенства изготвянето й, като се създаде орган с по-сериозен административен капацитет, който да я извършва. На практика обвързването на финансирането с публични средства на медицинските изделия с подобна оценка е въведено в много държави.
Рестарт и бързо внедряване на електронното здравеопазване и на единния електронен търг за лекарства и медицински изделия е сред другите задължителни препоръки на БОРКОР. Оттам са категорични, че десетгодишното стопиране на двата процеса е следствие точно на лобизма на индустрията. В момента здравното министерство отново обещава да въведе и двете мерки, но засега няма резултат. Напротив – само преди месец е-търгът бе спрян от КЗК по настояване на бизнеса в лицето на един от четиримата най-големи дистрибутора на лекарства и медицински изделия у нас „Софарма трейдинг“.
Изграждане на регистри на медицинските изделия, както и на работещ механизъм на „междусекторно сътрудничество“ включително и с Митниците и НАП и въвеждане на диагностично – свързаните групи или на преоценка и осъвременяване на клиничните пътеки са сред останалите предложения на БОРКОР. Оттам настояват и за промени в Закона за медицинските изделия, за да се синхронизира с последните два приети Регламенти в ЕС. Това означава да се направят изменения на дефиницията за тези продукти, пресертифициране на производители и търговци, дефиниране на по-стриктни правила и задължения за производители, вносители, дистрибутори за съответствието с нормативните изисквания, по-стриктни изисквания за клиничните оценки и проучвания, както и допълнителни процедури по проверка на безопасността за високорисковите изделия. Също така въвеждане на уникален идентификатор на изделията (УИИ) с цел проследяване на медицинските изделия на пазара, въвеждане на ограничение на продуктите, които могат да се продават свободно в дрогерии, както недопускане на спекулативни цени на медицинските изделия чрез въвеждане на специализирана структура на ОЗТ на национално ниво.

За спиране на корупцията на по-ниските етажи сред лекарите от БОРКОР искат да се инкриминира приемането и даването на подкупи, както например е в Германия. Това обаче трябва да стане успоредно с остойностяването труда на лекарите, за да няма нужда тези специалисти да търсят други начини за финансиране.

Снимка :
Pixabay