Омбудсманът срещу лимитите в здравеопазването

Премахване на въведените ограничения в заплащането от НЗОК на дейностите в болничната и извънболничната помощ, като се заплати вече извършената от болниците надлимитна дейност – изцяло или най-малко за спешните случаи. За това настоява в своя годишен доклад за 2017 година националният омбудсман Мая Манолова.

„И през 2017 г. здравеопазването остава една от най-чувствителните за гражданите теми. За поредна година опитите да се реформира системата не водят до реални резултати и разширяване на възможностите за лечение и профилактика пред гражданите, като икономическите съображения, за съжаление, продължават да преобладават пред медицинските, с което са създадени предпоставки за нарушаване на права както на гражданите като пациенти и здравноосигурени лица, така и на работещите в системата“, заявява общественият защитник. Тя подчертава, че при наличието на съществени ограничения във финансирането на договорните партньори на НЗОК годината е белязана от сериозни финансови затруднения за много болници, като особено критична е ситуацията в някои общински болници.

За съжаление, това е поредна година, през която продължи практиката за лимитиране на дейностите на лечебните заведения, заплащани от НЗОК – съответно на броя на назначените специализирани медицински дейности и стойността на назначените медико-диагностични дейности за извънболнична помощ и на месечните разходи по изпълнители на болнична медицинска помощ, посочва още Манолова, изтъквайки, че това се е наложило като подход за ограничаване на разходите на НЗОК.

Категоричното становище на омбудсмана, неизменно поддържано през годините, е, че тези ограничения създават реални предпоставки за нарушаване на правата на гражданите като пациенти и здравноосигурени лица, както и правата на работещите в лечебните заведения, и следва да отпаднат.

В доклада си тя посочва, че за поредна година към омбудсмана продължават да се обръщат ръководители и работещи в лечебни заведения за болнична помощ във връзка с въведените лимити и незаплатена надлимитна дейност. Манолова отбелязва още, че болниците са извършили надлимитните дейности в интерес на пациентите, в преобладаващата част при спешни случаи, при които не могат да откажат лечение.

Тя е категорична, че въведените лимити стават все по-рестриктивни и са една от причините за сериозните финансови затруднения за някои от лечебните заведения. Вследствие недостатъчните приходи от НЗОК лечебните заведения срещат проблеми при осигуряване на заплащането на персонала, намалява и качеството на оказваната от тях медицинска помощ. Проблемът води и до липса на средства за ремонти и нова апаратура, което прави болниците непривлекателни за пациентите, изтъква националният омбудсман. Особено остро е поставен проблемът с недостига на финансови средства в общинските болници, намиращи се в по-малки общини, заявява Манолова и предупреждава, че е налице риск да се стигне до тяхното закриване, ако не бъде намерен работещ механизъм и не бъдат предприети спешни мерки за тяхното оздравяване. Реална е и заплахата от нарушаване правата на пациентите от съответните региони, особено в такива с лоша инфраструктура, където на практика гражданите ще бъдат лишени от своевременен достъп до болнична медицинска помощ.

Тя посочва още, че ръководители на лечебни заведения поставят пред омбудсмана като проблем завишените според тях изисквания за апаратура и специалисти, залегнали в медицинските стандарти, за които посочват, че водят до допълнителни разходи за болниците и необходимост от средства, с каквито те не разполагат.

Манолова пояснява, че заради жалбите, свързани с лимитите, са отправени препоръки към министъра на здравеопазването и управителя на НЗОК за преоценка на съществуващите ограничения, обсъждане и предприемане на спешни мерки, включително нормативни промени, с които да се гарантират както правата на гражданите като пациенти и здравноосигурени лица на достъп до медицинска помощ и свободен избор на лечебно заведение, така и правата на работещите в лечебните заведения.

В отговор е получена информация от НЗОК за възможността при наличие на остатък от средства същият да се представя пред Надзорния съвет на касата, който би могъл да вземе решение с него да се закупят дейности за спешна диагностика и лечение над определените им стойности. Според омбудсмана обаче това е възможност, която по никакъв начин не решава проблема.

В доклада си общественият защитник посочва, че във връзка с лимитите, както и поради наложения мораториум върху сключването от болниците на договори по нови клинични пътеки и процедури, тя е изразила три становища по законопроекта за бюджета на НЗОК за 2018 г. В тях омбудсманът посочва, че въведените лимити следва да отпаднат най-малкото за хоспитализираните по спешност граждани, като е отбелязана необходимостта от изработване на друг механизъм, чрез който да бъде осигурен гарантиран достъп на гражданите до медицинска помощ при спазване на регламентираните в Закона за здравето принципи на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В становищата е обърнато внимание и върху забраната за сключване от болниците на договори с НЗОК за нови дейности, изразено е опасение, че невъзможността за преструктуриране чрез разкриване на нови структури и сключване с НЗОК на договори за нови дейности ще доведе до задълбочаване на финансовите проблеми на много от лечебните заведения, повечето от които общинска собственост, които и към момента са на ръба на оцеляването.

Отбелязано е, че евентуалното закриване на болници и болнични структури неизбежно ще доведе до лишаване на пациентите от съответния район, особено за отдалечени и труднодостъпни райони, от своевременен достъп до болнична медицинска помощ.

Ето защо омбудсманът препоръчва премахване на ограниченията в заплащането от НЗОК на дейностите в болничната и извънболничната помощ, като се заплати вече извършената от болниците надлимитна дейност.