2/3 от българите се самоопределят като щастливи

2/3 от българите днес се самоопределят като щастливи. Това показват данни от петата вълна на Европейското социално изследване (ЕСИ), което се провежда в 47 страни.
Семейството (87,8%) и работата (63,3%) продължават да са основният темел в живота на българина, но през 2018 г. нараства по важност и тежестта на свободното му време – 36,8% срещу 26,8% преди 10 години го оценяват като „много важно“. На този фон политиката събира точки сред 34,7%.
Промяна има и в нагласите във възпитанието на децата – трудолюбието, отговорността, постоянството и решителността са сред най-ценните добродетели с ръст от 3-4% за последното десетилетие. Експертите отчитат изместване на акцента върху спестовността, алтруизма и въображението, характерен преди, към по-прагматичната нагласа „да подредиш собствения си двор“.
Българинът е недоверчив към външните хора за семейството, рода и етноса си. Днес едва 18% са убедени, че на повечето хора не може да се има доверие. С опцията „трябва много да се внимава“ с другите хора, са съгласни цели 80%. Социолозите регистрират, че за 10 години обаче е нараснала важността на приятелите и познатите – от 38,2 на 47,5% сега.
Проучването регистрира мащабен ценностен обрат в отношението към религията. През 1991 г. между 25 и 30% от българите се определят като вярващи, а 2/3 – категорично не, сега съотношението е преобърнато. Днес българите се оказват по-толерантни в сравнение с 1990 г. – крайното неприемане на аборта пада от 25 на 20%, на развода – от 29 на 13%, на евтаназията от 47 на 38%, а при хомосексуалността от 80 на 57%.
Друг щрих от проучването е, че днес всеки втори се чувства автор на живота си, докато преди две петилетки в тази група са били около 40% от сънародниците ни. Един на петима иска отделният човек да се грижи сам за издръжката си, два пъти по-малко – 10% смятат, че отговорна за това трябва да е държавата.
Политолози намират рязка промяна в разбирането на основните цели на държавата – днес делът на убедените, че високият икономически ръст е нейна цел скача от 55,2% преди 10 години до 74,2% сега. А популистката опция – „властта да слуша повече хората“ пада двойно – от 24,1% на 11,2%.
До 51% са намалели хората, които искат силна ръка – водач, който да се оправя, без да се занимаваме с избори, и оценяват това като много добра идея. Двойно е скочил делът на оценяващите демокрацията като добра – общо 82% срещу 64% преди. На обратното мнение днес са 6% (срещу 16% преди).
Национален програмен директор на Европейското социално проучване, което се провежда от 1981 г. през 9 години, е проф. Георги Фотев. Той е и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности към Нов български университет.

Изпълнител на проучването е социологическата агенция „Алфа рисърч“. Интервюирани по домовете са анкетирани 1560 българи в периода 11 ноември 2017 – 9 януари 2018 г.

Снимка :
Pixabay