Пациентска организация: Още една болница осъди НЗОК за неизплатена надлимитна дейност

Четвърта болница успя да осъди здравната каса за неизплатена надлимитна дейност, съобщиха от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). МБАЛ Силистра е спечелила делото срещу НЗОК за 38 615 лева, като това е стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за месец март 2016 г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Решението на съда е от края на 2017 година и не е влязло в сила, защото е обжалвано пред Апелативния съд. Паралелно със Силистренския окръжен съд, осъдителни решения за неплатена надлимитна дейност на болниците вече произнесоха Софийски градски съд, Пловдивският окръжен съд и Шуменският окръжен съд.

Броят на болниците, които завеждат съдебни дала срещу НЗОК за неплатената надлимитна дейност расте с всеки изминал ден, заради изтичащите давностни срокове, твърдят от ЦЗПЗ. Първите, които решиха да си търсят правата са частните и общинските клиники, но според информация на Скенер.нюз вече няколко директора на големи държавни болници са се престрашили да заведат дела, въпреки натиска от МЗ.

Общите задължения на касата към всички лечебни заведения са близо 123 милиона лева за 2015, 2016 и 2017 г. Сумата ще набъбне двойно, след като към нея се добавят лихвите и разноските за държавни такси, адвокатски хонорари, съдебно-изпълнителни дела и др. Така около 100 милиона лева от парите събрани от здравните вноски, вместо да се платят за лечение, ще отидат за покриване на съдебни разноски, алармират от ЦЗПЗ. „Членовете на Надзорния съвет на НЗОК обаче не се интересуват от това, след като дори не си правят труда да отговорят на писмата на болниците. Министерството на здравеопазването и мнозинството от депутатите от ресорната парламентарна комисията също се правят, че не знаят за проблема“, коментира д-р Стойчо Кацаров.

Скенернюз припомня, че въпреки многото си закани, Българският лекарски съюз така и не заведе иск срещу НЗОК за незаконните лимити, а новият рамков договор беше определен като „добър“ от д-р Венцислав Грозев, макар и в него да фигурират същите рестрикции.

Снимка :
Pixabay